По-късно ни чакаше вечеря от тристепенно меню в единия от ресторантите, като към всяко ястие имаше специално подбран сорт вино, което си хармонизира най-добре с него. Това беше много приятно преживяване за сетивата, заедно с изключително вкусното и интересно меню. Впечатлена съм от високото ниво! Хапнахме, пийнахме, потанцувахме дори, беше много забавна вечер, пълна с усмихнати влюбени хора и чаши пълни с чудно вино от винарската изба.


На 15-ти февруари сутринта присъствахме на ритуала по зарязването на лозята. Беше много интересно, много красиво и въздействащо. Имаше кукери, които гонеха злите духове, народни музиканти направиха настроението още по-приятно, опитвахме младото вино, въобще от шатото се бяха погрижили да се насладим на тези традиции и да напълним сърцата си с емоция и български дух. Всичко това на фона на лозята и величествената Стара планина беше толкова красиво.




Ресторантът, в който закусвахме и обядвахме е със страхотен дизайн и времето там ни беше много приятно. Винаги звучеше хубава музика, а и наблизо има детски кът, където Каси си играеше и не й беще скучно. Знам колко е важно това за всички с деца, затова се радвам, че е помислено.




В Шато Копса са се сетили да направят още нещо, което в момента е доста популярно - "Рисуване и вино". Много се зарадвах, защото комбинацията ми харесва, а и какво по-добро място за "Рисуване с вино" от една уютна Винарна. На последния етаж на шатото има зала за релакс с приказна гледка - от едната страна към Стара планина, а от другата към Средна гора. Леко омагьосващо ми действаше гледката, когато наближи златния час преди залеза, приятната артистична атмосфера, прекъсвана от звънтенето на чаши с вкусно розе. Ако планирате почивка в шатото, препоръчвам да се насладите на това преживяване!




След неделната закуска, усещайки че скоро си тръгваме, започнахме да мислим кога ще се върнем пак. Размечтахме се през някой май да отидем, когато е  Празника на розата. Тогава ще е зелено, ще присъстваме на ритуала "Розобер" и ще си "наберем" много нови спомени и емоции. Но все пак да ви кажа за неделната закуска или по-точно за любимата ми вкусотия от предложенията за закуска в Шато Копса - малки мекички със сладко от грозде и домашно сирене. Комбинацията от сладко със сирене неведнъж съм споделяла колко ми харесва, но за първи път я пробвах със сладко от грозде.



Надявам се статията да е била полезна за вас! Нямам търпение за следващото ни приключение! :)

Дали заради дългия ни застой в Пловдив и най-използваните думи и действия в последно време - кърмене, подсичане, захранване, сменяне на памперси, но когато пристигнахме в комплекса, направо ахнахме! Знаете ли какво е там? Борова гора, пред гората красивите вили и хотела с много дърво и камък, пред тях басейн и огромна поляна, пред поляната три водоемчета за разкош, където плуваха патки, а след всичко изброено има една необятна зелена шир с хълмчета и дръвчета тук-там, с току-що цъфнали овошки, храстчета и цветя. Местността е с много красива природа, а хотелът също е изключителен! Всичко е много стилно, но все пак уютно и българско! Гоблени, вълнени пана по стените, дърворезба, декорации с шевици, шарени черги, дантелени покривчици, кожи, цветя, мебели от масивно дърво, свещи, хербарий, стари български фенери, брадвички, пушки, и какво ли не още... И всичко издържано в страхотен изчистен стил, но битово, българско и близко до сърцето ми. Посрещнаха ни много мили хора, които се погрижиха да имаме всичко необходимо. Само ще спомена, че закуските бяха току-що приготвени мекици с домашно сладко, а на другия ден домашна баница. Облизах си пръстите!
Още щом пристигнахме, хукнахме да обикаляме поляните и водоемите пред вилите. Беше страхотен пролетен ден. Всичко блестеше от слънцето, отразяващо се във всяка капчица във водоемите и мокрите треви и листенца. Всеки ден валеше за кратко проливен дъжд и след него като отваряща се кутия със скъпоценни камъни, слънцето прокрадваше божествени лъчи през облаците докато не ги разделечи напълно, за да се покаже в цялата си прелест. Освен разходките между водоемите и поляните пред хотела, си направихме още няколко, доколкото ни позволи бебешочка. В селото, в което се намира хотела така и не обиколихме пеша, така че нямам какво да споделя за него. Наблизо има Средновековна крепост Цепина, до която има 10-15 минути изкачване. Гледката от горе е спираща дъха! Аз умирам за панорами и такива места гравират дълбоки спомени в мен и ме карат да се връщам пак. Тъй като беше пролет, всичко наоколо зеленееше толкова силно, толкова свежо, по поляните се виждаха стада овце и крави и тук-там някоя къщичка и извиващ се път. Ако имате в себе си любов към природата, там ще я усетите да цъфти със сигурност. За бебка също беше много вълнуващо и смея да заключа, че и тя се наслади на гледката, макар че беше едва на 6 месеца. Когато слезете долу има чешма, а май имаше и малък музей, който ние не видяхме.
Направихме си разходка и до язовир Батак, където отново се радвахме на красивите гледки и китни вилички наоколо. По брега на язовира можахме да се разходим спокойно с бебешката количка. Отидохме и до град Батак, обиколихме центъра и се пошляхме малко. Там бяхме в неделя и затова нямаше как да разгледаме музеите. Плиоценският парк в село Дорково е първият в България палеонтологичен музей с находки от геоложката епоха плиоцен, открити в местността „Кокалите“. Това е най-голямото находище на Балканите със струпване на кости – на площ 15 кв.м. са намерени над 600 кости на животни от над 30 вида. Музеят е съвсем мъничък и доста го оплюха наскоро в "Преди обед" , но на нас ни беше интересно! :)
Има още какво да се види и да се прави там, но на нас за толкова ни стигна времето. Съвсем информативно - пещера Лепеница се намира в тази местност, пещерата е на три етажа и има езерца на първия етаж, Велинград е наблизо, така че и там може да се посети някое ресторантче или друго заведение. А съм сигурна, че в района има и много красиви екопътеки. Надявам се да ви е било интересно и да съм ви дала идея за още едно приятно пътешествие в България!

За първи път решихме да не отсядаме в хотел, а да потърсим апартамент под наем в www.airbnb.com, за да можем да си вземем кучето, а и да не сме ангажирани със закуски и вечери в хотела. Резервирахме си малък апартамент на 10 минути от Стария град, натоварихме багажа и кучето в колата и тръгнахме. От Пловдив до Дубровник изминахме 890км като пътят ни беше през Сърбия и Босна и Херцеговина. Пътували сме наведнъж и повече километри, но предимно по магистрала, а до Дубровник магистрала има само в Сърбия и то не много, а в момента в който се отклонихме от нея, започнаха множество ремонтни дейности по пътя, които ни забавиха. В Босна природата е много красива и беше приятно да пътуваме по пътища около реки, езера и планини, но накрая завоите са много неприятни.
До самия Дубровник се стига като се спуснахме по път от планината горе и гледката, която се открива внезапно към морето, островите и града, действа толкова повдигащо и ентусиазиращо след дългия път. Слънцето скоро щеше да залезе и създаваше златни багри по цялата тази картина, която тъкмо беше окъпана от пролетен дъжд. Ориентирахме се много бързо и лесно в града, настанихме се, починахме си 30 минути и хукнахме към центъра с последни сили. От квартирата до центъра вървяхме  и поглъщахме бързо гледките, на които щяхме да се наслаждавахме по-дълго на следващия ден.



В Стария град влязохме през портата, минавайки през градската стена, за да стигнем вътре до главната улица Страдун с красиви мраморни облицовки. Вътре кипи живот, беше пълно с туристи, заведенията и магазините бяха пълни с народ. Вървяйки по Страдун, разглеждахме и тесните улички около сградите, по които има ресторантчета и кафенета и всичко изглежда страшно уютно и сладко. Вървиш и мислиш за годините, когато всичко това е сътворено и как са живяли хората в къщичките, сгушени една до друга.










<3 Най-сладкият!

Мястото е Burger Tiger, ако сте фенове на бургери. Жестоки са! В Стария град са, в една от последните преки на Страдун вляво.

Стигнахме до кея, където е пълно с ресторантчета и кафенета, чийто изглед е към морето и лодките по кея. Мястото е изключително приятно и постоянно си представях си представях как е било в миналото там.



Запътваме се към Градските стени, или по-точно да се качим на тях и да направим разходка. Входът е малко скъпичък - 30 евро на човек, включва обиколка по стените и вход за крепостта Lovrijenac. В жегата е доста изморително да се измине цялото разстояние за един ден, а билетът важи само за един ден. Гледките от горе обаче са невероятни и към града и към морето, към остров Lokrum. Вижте снимки:






Тук се вижда главната улица в Стария град - Страдун, снимана от стената.


Голяма част от покривите на сградите са с нови керемиди заради войната при разпадането на Югославия. Тогава са хвърляни бомби и повечето от покривите са реновирани впоследствие.

Сами виждате че разходката по стените си струва и не бива да се пропуска при посещение на Дубровник.








За феновете на Game of Thrones - сериалът се снима в Хърватия, по-точно в град Дубровник и град Сплит. На много места се предлагат обиколки с гид точно на тази тема, обясняват коя сцена къде е снимана и хората адски се забавляват с това. Ние пропуснахме, но пък ни е интересно като гледаме сериала да забелязваме крепостите на красивия Дубровник и на остров Локрум.

Тази невероятна гледка към Стария град и брега се откри като се изкачихме на Lovrijenac Fort. Брегът е много красив с високите стени и естествените скали около тях.


Завършвам този пътепис със снимка на Страдун по залез слънце, когато последните лъчи се отразяват в мраморните плочки и всичко изглежда златно. Признавам си, че не очаквахме Дубровник да е толкова невероятен град, очаквах красота, но не чак толкова. Обожавам крепостите му, морските гледки, малките тесни улички с китни заведения, стотиците саксии с цветя навсякъде и още и още...

Очаквайте следваща публикация за Котор и Будва в Черна Гора, както и за остров Локрум до Дубровник.

На другия ден наехме малка моторна лодка близо до град Лаганс и остров Камео. От там сами отплавахме към остров Маратониси - островът на костенурките. За съжаление, не попитахме дали има костенурки и не сме и търсили. В последствие разбрахме, че е имало и много хора са видели, но ето причина да се върнем там някой ден и да ги зърнем. Заобиколихме остров Маратониси отзад, където хвърлихме котва в една от пещерите и плувахме в сините води между скалите, където слънцето осветяваше водата, а тя пък хвърляше своите отражения по скалите около нас. Навсякъде танцуваха светлинки и беше изключително красиво.

Септември месец се оказа чудесно време за почивка на остров Закинтос, където се намира и известният плаж Навагио, наричан също и Плажът на корабокрушението. Името идва от намиращите се там останки на пиратски кораб, който се поврежда и остава на плажа. Отидохме горе на скалите преди обяд и почти нямаше други туристи, обиколихме за да стигнем до мястото с най-хубавата гледка към Навагио и поседяхме там известно време, без да бъдем обезпокоени от никого.
До самия плаж долу може да се стигне единствено по вода и ние нямахме намерение да ходим, защото предпочетохме да посетим други плажове с лодки. Така и направихме, но по случайност все пак се озовахме на Навагио на следващия ден поради липса на група само за Сините скали (друга забележителност на Закинтос). Изобщо не съжалявам, че видяхме плажа и от долу, защото това ми направи преживяването пълно - да съзерцаваш една картина отдалеч и после да се доближиш да я изследваш в детайли, задължително в тази поредност, е още по-въздействащо. Хванахме корабчето от Скинари, то ни остави за 1 час на Навагио и после имахме спирки на Сините скали.
Камъчетата на Навагио са белезникаи и обли, а пясъкът е едър. Водата е с невероятен цвят, тюркоазена, чиста и докато си вътре, виждаш идеално дъното, около теб са величествените отвесни скали и екзотиката е пълна! Имаше голям наплив от хора, което е напълно разбираемо за такова красиво туристическо място. На Закинтос има още много страхотни плажове с бял пясък и ярко синя вода, където може да се чувствате по-уединени, затова Навагио е повече забележителност за мен, отколкото плаж, на който бих прекарала цял ден.
Навагио е вече само в спомените ми и ражда искрена радостна усмивка при мисълта за него. Пожелавам на всеки да го види!

P.S. Имаше наградки накрая за послушния модел! :)